„Адът на Гейбриъл“ е доста дебела книга, която започнах да чета, защото ми бе предложена от приятелка. Корицата не е от най – прекрасните и идейните, ако не знаете нищо за Беатриче, Данте и други лица от средновековното изкуство в книгата ще научите.

В крайна сметка книгата не е динамична, има интрига в началото, малко страст. Двойката персонажи Гейбриъл и Джулиан са доста задръстена двойка – единият е секси преподавате, няма как да мине без това да е милионер, а парите от къде ги е наследил така и не разбрах, Джулиан е бедна студентка по описание, красива, тъмнокоса, слаба и...задръстена, поне по мое усещане не ме учуди в книгата, че въпросната е девственица.

Появяват се братя и сестри, които от време на време дават акъл на двойката. Историята е леко преиграна, драматизира се малко повече...те си споделят един на друг плачат заедно и в същото време Гейбриъл е бил наркоман, мъжкар е....ходи с папионки.

Като цяло лигава работа е книгата за мен. Предполагаема, на места обаче не се разбира за какво става въпрос. Авторът се е опитал да направи някаква завръзка, но се е получила смешка.

Неудобно ми е, когато я чета, не заради секс сцените, които са любене и са най – не динамичното нещо, което съм чела, неудобно ми е, защото чета книга за двойка задръстеняци, колкото и грубо да звучи.

Не успя особено да ме докосне...хубаво начало и лигав край. В момента чета втората книга от поредицата, за да разбера наистина ли е толкова скучно до края ( ако изобщо дочета книгата).